Интелигентната сграда „разбира“ средата, в която функционира

14 август 2019 г.

Сградите са част от ежедневието ни. Хората прекарват голяма част от живота си на закрито, затова е изключително важно сградите да са безопасни, сигурни и удобни. Седрик Найкe, главен изпълнителен директор на оперативно направление Интелигентна инфраструктура и член на Управителния съвет на Siemens AG, споделя защо сградите днес трябва да са интелигентни, да отговарят на съвременните изисквания, каква ще е ролята им за бъдещето на енергийните мрежи и защо небето не е краен предел.

Г-н Найке, какво представлява за Вас интелигентната сграда?

Сградите са част от живота ни от хиляди години. В миналото обаче те не са „знаели“ кога някой влиза или излиза в тях. С все по-активното навлизане на дигитализацията сградите вече разполагат с информация за своите обитатели. Те могат да предоставят данни не само на ползвателите, но и на фасилити мениджърите и собствениците. Именно затова за мен умната сграда трябва да „разбира“ средата, в която се намира, да взаимодейства с нея, да се „учи“ и адаптира към нуждите й.

Това не е точно техническа дефиниция.

Ние в Siemens споделяме философия, ориентирана към хората. Преди да се фокусираме върху дадена технология, трябва да установим как тя може да допринесе за живота на хората и как ще им повлияе. До 2020 г., благодарение на интернета на нещата, до 50 милиона устройства ще бъдат свързани помежду си, като една пета от тях ще бъдат използвани в сградите. Количеството данни, които ще генерират тези свързани устройства, ще бъде огромно, като то няма да спира да нараства.

Събирането на тези данни е важно, но не е достатъчно. Ключово за една умна сграда е как тези данни се използват и анализират. Това позволява сградата да е по-гъвкава, по-персонализирана и по-продуктивна за нас, хората.

Какви са ползите от една интелигентна сграда?

Благодарение на дигитализацията днес една сграда,  която предстои да бъде построена, може да има свой цифров близнак – т.е. прецизно дигитално копие, чрез което тя може да бъде изградена много по-ефективно. С други думи, сградата може да бъде „умна“ от самото начало, още преди построяването й. За собствениците добавената стойност от една интелигентна сграда е, че тя може да предоставя данни как например да бъде управлявана по-ефективно. Тя може да идентифицира потенциални проблеми, преди те да се появят и станат реални. По този начин могат да се намалят разходите и да се увеличи продуктивността.

Какви са ползите за хората, обитаващи интелигентни сгради?

Ние прекарваме 90% от времето си в сгради. Затова за нас е важно да имаме максимален комфорт и сигурност, както и да оставяме възможно най-малък екологичен отпечатък. Ако например интелигентната сграда отчита, че аз съм вътре, тя ще провери и ще се увери, че няма рискове за пожар или вероятност за чуждо нахлуване. Също така ще ми  бъде осигурена подходяща температура и качество на въздуха.

В глобален аспект сградите консумират около 40% от цялата енергия. Как интелигентните сгради могат да допринесат за намаляването на този значителен процент?

До 50% от енергията, която една средностатистическа сграда консумира, се губят. Това се дължи на факта, че се отопляват и осветяват помещения, за които това не е необходимо. Добрата новина е, че според последни проучвания дигитализацията и вътрешната свързаност могат да намалят екологичния отпечатък на умните сгради до 80% спрямо този на обикновените сгради.
В същото време сградите не само консумират енергия. Те вече могат и да произвеждат такава и да бъдат интелигентни просюмъри*, които взаимодействат със заобикалящата ги среда.

Като „просюмъри“ сградите ще имат нова роля за енергийната система. Какви точно ще са ползите от това?

Освен сградите, мрежите също стават интелигентни. В момента в Канада, където получихме от правителството значително безвъзмездно финансиране, тестваме следната концепция -  в две от провинциите, които имат много електрически отоплителни системи, започнахме да интегрираме сградите в мрежа. Целта ни е да съхраним излишната енергия като топлина. С други думи – започваме да използваме умната сграда като батерия – в този случай не електрическа, а топлинна.  В момента експериментираме със система, която позволява намаляване на енергията, закупена от комуналната компания в пиковите периоди, и съхраняването й за моментите, в които нивата на производство са по-ниски. В Канада целта ни е да създадем т.нар. виртуална електроцентрала. В тази концепция сградите са част от една децентрализирана електроцентрала. Ако резултатът е положителен, няма да е необходимо изграждането на една или две електроцентрали на въглища.

Когато интелигентните сгради произвеждат по-голямо количество енергия от необходимото, има възможност тази енергия да се продава. Доколко съществена би била печалбата?

Предимство на възобновяемата енергия е, че произведеното свръхколичество може да се връща в мрежата, като това е значим принос за обществото. По този начин сградата се превръща в производствен актив в екосистемата. Заедно с LO3 – старт-ъп компания от Бруклин, Ню Йорк, създадохме микромрежа, използваща блокчейн. Тя позволява на собственика на една сграда да продава излишъка от соларна енергия на други потребители в същия район, която те могат да използват за работата на климатичната си система, вместо да разчитат на енергията, произведена от електроцентрала. Идеята е да се изгради микромрежа, която е и търговски ориентирана. Например един потребител може да продава излишното количество енергия на съседното кафене, а в замяна на това да получи безплатно кафе. Тази концепция определено предизвика интерес. Вече има планове и за пренасянето на модела в Австрия.

Как тези просюмъри могат да са част от концепцията за умния град?

Ще дам пример с интернет и това, което той направи с компютрите, а именно – започна да свързва всички компютри и ги остави да взаимодействат помежду си, правейки всеки един от тях все по-умен. Същото ще се случи и с интелигентните сгради. Те могат да се свържат с електрическата, газовата, водоснабдителната и отоплителната мрежи на града. Така ще станат част от умна екосистема, в която всеки знае как да взаимодейства с другите. Разбира се, никой няма да създаде умен град без необходимите предпоставки за това, но градът ще стане интелигентен, когато и сградите са такива.

Дигиталната трансформация все още не е приключила. На какво ще са способни сградите на бъдещето в резултат на този процес?

Аз винаги казвам, че само небето е пределът. В този случай обаче бих казал, че покривът на една сграда е пределът. Интеракцията между сградите и техните потребители е тенденция, която ще продължи и ще има все по-голямо значение. Целта ни е да постигнем етап на неограничена интеракция, при който сградите са интуитивни, а обитателите им извършват ежедневните си дейности без директно взаимодействие с дигиталната сграда. Да се надяваме, че в някакъв момент сградите ще бъдат достатъчно умни, за да предвиждат нуждите на потребителите и ще създават среда, която е комфортна както за обитателите й, така и за тези, които живеят наблизо.

* просюмъри - едновременно производители и потребители на енергия


За повече информация 

 Отдел "Комуникации"